Велинград

Велинград е град в Южна България, наречен на името на Вела Пеева. Той се намира в Област Пазарджики е втори по големина в областта след Пазарджик. Градът е административен център на Община Велинград. Красивата природа, минералните извори и благоприятните за лечението на редица заболявания климатични особености правят Велинград предпочитана от български и чужди туристи дестинация. Коронован като СПА столица на Балканите градът посреща своите гости и им предлага екзотични СПА и уелнес процедури, бутикова кухня и живописни места за почивка и рекреация. Изградени са балнеосанаториуми за рехабилитация и заболявания на различни заболявания, както и множество хотели.

Ето и някой от културните и природни забележителности на града:

Изворът Клептуза – Сред най-забележителните, романтични и тайнствени кътове на Велинград е изворът Клептуза, а едноименният парк с двете си езера е един от символите на града. Той се намира в квартал Чепино, който е една трите термални зони във Велинград. Тук се намира и карстовият извор Клептуза. Големи количества от водата му се ползват за питейни нужди, другата част от водата образува две красиви езера, които след това се вливат в Чепинска река, а от нея в Марица и Бяло море. От карстовия извор на юг се простират вечно зелени борови гори, превърнати в естествен парк, който се посещава от жителите на курорта и от неговите гости, особено през лятото. Паркът е изграден със собствени средства от бившата селска община с. Чепино – Баня, като първото езеро е установено през 1933 г.

Крепостта Цепина – На 18 км. източно от Велинград в землището на село Дорково, община Ракитово се намира старата българска крепост Цепина, столица на деспот Слав. През средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) Цепина отново е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. В периода 1246 – 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан II Дука Ватаций, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. крепостта е завладяна от османските нашественици. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1,5 дка. Стените му са запазени до височина от 2,5 м. Външният крепостен зид, е запазен до височина от 6 м. и е с дебелина 3 м. В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири дълбоки водохранилища, достигащи на дълбочина до 10 м.

Пещера Лепеница – На 12 км от Велинград, в землището на община Ракитово се намира пещерата Лепеница, която представлява изключителен туристически обект. Досега в нея е влизано на 1400 м дълбочина, но никой не е стигнал и не е видял всичко, което природата е създала в хилядолетната си история. Тя е отворена за туристите на 11 септември 2010 г. Някои от залите имат интересни имена като „Концертната зала”, „Арманите” и „Срутището”. От пещерата са проучени и картирани 1525 м. Запазени са уникалните природни образувания необикновено красиви пещерни форми — сталактити, сталагмити, сталактони, драперии, пещерни езерца, бисери и рози. Тя е на три етажа. В долния етаж тече подземна река. Лепеница е разположена в Западните Родопи. Пещерата се намира в подножието на връх Сюткя и територията около входа на пещерата е покрита с горски площи. Отстои на около 17 км югоизточно от гр. Ракитово и на 12 км от Велинград по пътя за гр. Сърница.

Пещерата Съева дупка

Съева дупка е името на пещера в местността Леднишки рид в Северна България. Намира се близо до село Брестница, на 10 и 25 км от Ябланица и Тетевен. Част е от Стоте национални туристически обекта. Дълга е 205 м., на 70 метра под земята в нея тече река. Смята се, че е на близо 3 000 000 години. В нея се срещат сталактити, сталагмити, сталактони, хеликтони и дендрити.

Пещерата носи името на братята Съю и Съйко, които използвали пещерата за скривалище по време на османската власт. Проф. Георги Златарски проучва пещерата за пръв път през 1883 г., а братя Карел и Херман Шкорпил последват примера му десет години по-късно. Първи сериозни проучвания и картировка са извършени на 20-21/08/1932 г. от Н. Атанасов и Д. Папазов и 10-13/07/1935 г. от А. Стефанов и Н. Атанасов. Отново проучвана от БПД през 1946 г. и от Научноизследователската пещерна бригада “Т. Павлов” през 1949 г. Детайлни геоморфоложки изследвания са проведени през 1968 г. от Вл. Попов от Географския институт на БАН. През 1962 г. пещерата е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена. При преустройството на пещерата са намерени кости на животни, глинени съдове, монети, датирани от времето на римския император Антоний. Затворена е през 1990 г., разграбена през 1996 г. и отново осветена през 2004 г.

В пещерата има пет зали и няколко галерии, имената на някои от които са:

Купена – първата зала откъм входа на пещерата. Неголяма е и е наречена на един голям сталагмит, приличащ на купа сено.

Срутището: счупеният сталактон във вид на оръдие – втората зала откъм входа. През 1893 г. в този район на България е имало силно земетресение, поради което всички сталактити в залата са паднали в пропастта. От срутването единият от сталактоните се счупва и придобива формата на оръдие.

Хармана (Концертна зала) – Трета откъм входа, тази зала е наричана Хармана заради равния си под или още Концертна, заради отличната си акустика. В нея са пяли Емил Димитров, Лили Иванова, хорът на миньорите от Донбас, детският хор на Българското национално радио и много др.

Космос – Наречена е така заради сталактитите, които имат формата на звездно небе. В тази зала могат да се видят „Снежанка и седемте джуджета“. През зимата по тавана могат да се видят увиснали прилепи, които спят зимен сън.

Белият замък – Наречена е така заради един огромен сталактон във формата на замък.

Долна баня

Град Долна баня е разположен в живописната Долнобанска котловина, край десния бряг на река Марица. На юг се загражда от северните склонове на Рила, а на север опира в подножието на Черни рид, дял от Средна гора. На 8 км от Долна баня се намира град Костенец а на 11 км е курорта Момин проход също известен с лековитите си минерални бани, ако решите да отседнете там ви препоръчваме да го направите в Туристическа спалня "Яворица", която е собственост на Туристическо дружество "Планинар" и е отправна точка за доста туристически дестинации.

Баните

Голямо богатство на Долна баня са минералните извори. Водата в тях е слабоминерализирана, алкална, радиоактивна.

В границите на Долнобанската котловина се намира един от най-мощните и интересни термоводни басейни в Рило-Родопската област и Средногорието. Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.

Благоприятните климатични условия в района - различните надморски височини /от 800 до 2000 м/, защитеността от замърсявания, меката зима и топлата есен правят града здравословно място за почивка. Долна баня разполага с частно летище, голф игрище, открити и закрити басейни, щраусова ферма

Голяма природна атракция са многобройните щъркелови гнезда - през 1999 г. Долна баня печели първо място в проведения Национален конкурс за най-много щъркелови гнезда с 21 гнездящи двойки бели щъркели.

Общината попада в резерват “Ибър”, който е важна част от Национален парк “Рила”, което дава възможност за участие в различни проекти, свързани със защитата на редки растителни и животински видове, както и за определяне на нови и приобщаване на стари туристически маршрути.

Близостта на курорта ”Боровец” също влияе върху сполучливото участие на града в туристическия бизнес.

Разходка: Габрово - Боженци

Есента е най-добрият сезон за разходки до Боженци, или както е по-правилно - Боженците. Тогава тълпите от туристи са понамалели, а селото е обагрено в шарките на есента, които преливат през каменните дувари на старите къщи.

Разстоянието от Габрово до Боженците няма да ви отнеме и половин час, но пък за сметка на това ще се разтоварите от всекидневните си тревоги и ще релаксирате доста добре.

Боженците е село с над 600-годишна история, която според легендите започва с болярката Божана. По време на нашествието на турците по нашите земи тя заедно с челядта си напуснала размирното Търново и се преселила в това райско кътче, скътано в пазвите на планината.

През годините селото се замогнало благодарение на развитието на занаятите, животновъдството и търговията и през 18 век напълно променя своя облик.

През 1964 година Боженците е обявено за архитектурен и исторически резерват и е включено в списъка на 100-те национални туристически обекта под номер 20.

Високите каменни дувари, огромните дървени порти, обточени с ковано желязо, белокаменните чешми и двукатните къщи, които кокетно са накацали на двата срещуположни хълма, носят неповторимото усещане, че животът е спрял своя ход.

Можете да разгледате къщата-музей на Баба Райна и къщата на Дончо Попа, където са показани оригинални предмети от 18 -19 век.

Църквата „Пророк Илия” е строена през 1835 г. и показва истинското майсторство на възрожденските ни архитекти.

Ако сте се поуморили от разходката по тихите калдъръмени улички на селото, можете да избирате къде да похапнете. Тук има безброй механи, които предлагат характерни ястия за Габровския край.

Съвет: преди да поръчате, попитайте ястието, което сте си избрали, какво точно представлява, за да не се окаже, че сте си поръчали таратор или обикновено кърначе, описани под екзотично име в менюто.

Непременно обаче трябва да опитате бялото сладко и тортата с орехи, които са уникални, а кафето на пясък е с несравним аромат.

За да стигнете до Боженци, трябва да тръгнете по пътя Габрово-Велико Търново и ще видите табела за отбивка към Боженците. Следвайте табелите и карайте внимателно, тъй като пътят става тесен и с доста опасни завои. Пред селото има паркинг, където е по-добре да оставите колата си, за да можете да се насладите на спокойна разходка из резервата.

Съвети при избор на спален чувал

Когато избирате подходящ спален чувал, трябва да помислите за няколко основни неща:

• С какви метеорологични условия ще се сблъскате, докато сте на къмпинг? Те силно ще зависят от това къде и кога мислите да ходите на къмпинг.
• Колко пари сте готови да инвестирате? Цените варират в голям диапазон - от 20 до 1000 лв.
• Колко дълго искате да използвате този спален чувал? Качествените спални чували могат да се използват години наред.
• Теглото и обемът на спалния чувал от значение ли са за вас? Това зависи до голяма степен от това как мислите да пренасяте екипировката си.

И все пак, най-добре е да си изберете спален чувал, който да ви пази сухи и топли, независимо от климатичните условия, така че компромиси с качеството му не са за препоръчване.

Температури

Ако не планирате да къмпингувате на места с много ниски температури (полярен климат, високопланински места, др.), три-сезонният спален чувал, който издържа на нощни температури от около 0 градуса е добър избор. Но трябва да имате предвид, че температурните стандарти, описани на всеки чувал са повече ориентир, отколкото точна наука, тъй като има много странични фактори, които оказват влияние. Ако по принцип сте зиморничав, все ви е студено и докато спите се завивате с повечко завивки, не е лошо да си вземете спален чувал, издръжлив на по-ниски температури, дори и да го използвате само през лятото.

Форма

Дали да си вземете спален чувал тип мумия, с правоъгълна или с хибридна форма, зависи от това как възнамерявате да го използвате. За обща употреба и семейно къмпингуване, спалните чували с правоъгълна форма са най-удобни. Те могат да се разтворят напълно и да се използват като завивка при топло време или пък да се съединят и да се превърнат в двоен спален чувал. Спалните чували с форма на мумия са по принцип най-топлещите. Те също така са лесни за свиване и заемат най-малко място в сгънато състояние. Хибридните спални чували са комбинация от предходните две форми, като съчетават допълнителна топлина с повече място за краката и тялото.

Материя на покритието

Найлонът е лек; Ripstop материята е най-устойчива и издръжлива; Памукът е здрав и добър избор, ако по-голямото тегло не е проблем за вас.

Материя на подплатата

Найлонът, обикновено използван при спалните чували тип мумия, е лек и устойчив, но при допир чувството е на студенина и не е особено комфортно. Памучната подплата е мека, топла и устойчива,а при допир чувството е много приятно. Микрофибърът предлага добра водо-и ветероустойчивост.

Изолация

Синтетичен найлон и полиестер са най-често използваните материали за изолация. Обикновено цената на спалния чувал е добър индикатор за качеството на използваната изолация. Теглото и също е важен фактор. Висококачествените изолационни материи, обикновено осигуряват по-голяма топлина, задържат топлия въздух и са по-леки от останалите. Спалните чували, пълни с пух са леки и топлят много, но за съжаление те са много по-сложни за поддръжка от синтетичните и са многократно по-скъпи.

Ципове

Препоръчително е да си вземете спален чувал с ципове, които не захапват плата и са лесни за употреба. За да може да разтворите спалния чувал до край и да го използвате като завивка (особено тези с правоъгълна форма) е важно циповете да са по цялата му дължина. Много практични са спалните чували с двойни ципове, тъй като в случай на повреда на единия, винаги може да използвате другия.

Конструкция

Качественият спален чувал трябва да е изработен по такъв начин, че дори и при многократна употреба, изолацията му да остане да не се размества и/или събира на едно място, образувайки студени места в чувала. Също така е много практично да си вземете спален чувал, който може да се пере в обикновена пералния.

Постелки, надуваеми легла и походни легла

Всички те правят спането сред природата много по-комфортно и уютно. Какво ще решите да поставите под спалния си чувал, зависи от собствените ви предпочитания и от бюджета, с който разполагате. Постелките са най-компактни и лесни за пренасяне, като дори някои модели могат да се надуят с въздух и да станат още по-удобни и изолиращи. Надуваемото легло е обикновено най-удобното и икономично решение. Но то трябва задължително да е качествено, защото в противен случай може да ви се наложи през нощта да ставате, за да го напомпвате. Походните легла са най-обемисти, но пък за сметка на това са най-удобни за спане, особено когато подът е неравен и земята е изстинала.

Източник: Campingrocks.bg