Разходка до Мадарският конник

Село Мадара е разположено на около 15 км от областния град Шумен в подножието на осеяно със зеленина плато, опасано с отвесни скали.
Тук се намира една от най-големите забележителности на България, Мадарски конник.

Люляковата пътека извежда на площадка в подножието на гладките скали.


Уникален релеф на конник в естествена големина, изсечен в скалите на 25 метра височина. На него са изобразени в естествен ръст и следващото го куче. Прободен с копие лъв е повален под предните крака на коня. Изображението напомня за триумфалните сцени, познати от Древния изток. При тях лъвът е символ на победения неприятел, а кучето са верните поданици, които следват своя владетел. "Конникът" се счита за монументален паметник без аналог в целия свят. Местните жители от векове са считали, че на релефа е изобразен св. Георги Победоносец. Надписите отстрани датират от времето на хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Надписите са силно повредени от времето и могат да се четат само отчасти. Археолозите са на мнение, че тези надписи са най-старите писмени документи на Първата българска държава отсам Дунава. Релефът е в списъка на UNESCO за паметници със световно значение. Археологическите находки датират от ІV в. преди н. е. до XV след н. е. Те са толкова значими, че дават повод на изследователите да нарекат Мадара “Българската Троя”.


Може би не случайно това място е било свърталище на боговете още от каменния век, цели 4 хилядолетия. Това е място изпълнено с мистика и тайни.
Малката пещера
Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра и Малката пещера. Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. Най-интересен обаче е фрагментът от мраморен къс със зодиакалните знаци. Тук е било главното светилища на българите от Първото българско царство. Могат да се видят езически тракийски и български светилища, църкви и параклиси. През XIV в. в мадарските скали е бил изсечен най – големия скален манастир в България с повече от 150 килии.



Голямата пещера

Ако викнеш- от пещерите ще ти отвърнат веселите тракийски богове, танцуващи около светилището на Тюхе - тукашната Велика богиня - майка; тук е било капището на Тангра, до него е олтарът на Перун; нощем, в потайна доба, под месечината вият юдино хоро самодивите, из вировете се къпят голи русалки, в скалните процепи още витаят сенките на вампири и върколаци; тук край жертвениците, е потупвал голия си корем римският Юпитер; тук по-късно първите християни издълбали в отвесните скали мрачните си килии и чакали Исус да слезе в сънищата им; и Алах се навъртал наоколо; а Мадарският конник - бог ли е, цар ли е, човек ли е? - продължава да препуска междутях 1300 години...

И странно - нищо досега не се е срутило, боговете и до ден днешен си живеят тук дружно, мирно и тихо, даже весело, както преди 12 века са си живели по целия Балкански полуостров - дружно, мирно и тихо, даже весело...”




Нимфи живели в Голямата пещера
Обезателно трябва да посетите пещерите - Голямата, Малката и Пещерата на нимфите, в основата на скалния масив. Наблизо от скалите извира малка рекичка. Пещерите не са дълбоки и по-скоро са естествени ниши в скалата, но входовете им са огромни. Този на Голямата пещера има височина повече от 70 м. Хората тук, погледнати отдалеч, приличат на прашинки. Под импозантния свод на Голямата пещера векове наред е съществувало древно тракийско светилище на трите нимфи, които покровителствали водата, горите и природата. Мястото само по себе си е природен феномен. При дъжд по издълбани в скалите улеи в каменната козирка се излива водопад.




Красиви величествени скали привличат погледа. Те ограждат платото над село Мадара и му придават непристъпен вид. Колкото повече ги приближаваме, толкова по-ясно изпъкват могъщите им форми.



Дървена реконструкция на монашеска килия и малък скален параклис.



В подножието на скалата, в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис.
Според няколко ясновидки той е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-тото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато. Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди.
Акустиката на Голямата пещера е удивителна и днес се използва за естествена концертна зала.

В резервата Мадара, при Голямата пещера всяка година, през юни и юли се провеждат музикални дни „Мадарски конник”.

А сега няколко снимки.

Ами това е, макар и малко, но пък интересно. Желая на всички приятно пътешествие.

Източник: Блога на Нина Антонова

0 коментара:

Публикуване на коментар

Споделено

Фенове