Разходка в Котел

Котел се намира в Източна Стара планина и е на 49 км североизточно от град Сливен. Най-високото място е връх „Разбойна“ с надморска височина 1128 м.
Градът не е само място с величествена природа, свеж въздух и чисти планински води, но и важно културно-историческо средище. Наричат го “твърдина на българския дух”, “люлка на Възраждането”. Котел е родно място на много видни възрожденци: Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди и много други. Котел е град с красиви архитектурни образци от късното Възраждане и един от най-важните центрове на килимо-тъкаческото изкуство. Богатата история, възрожденската архитектура и красивата планинска околност привличат в този живописен планински град множество чуждестранни и български туристи.
Котел е сред Стоте национални туристически обекта. Задължително е да посетите музея на котленските възрожденци.В града има и природонаучен музей, който е сред най-големите в България, съхранява близо 30000 образци на живата и неживата природа на региона.

История на Котел
Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната ни история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността. Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви.

Котел – Град легенда !
С множество отбранителни кули и средновековни крепости разкриващи легендата за войнската слава на Българската средновековна държава .Градът според легендата се е заселил след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване . Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасът трева в чудна местност известна сега като “Изворова поляна “. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец.